Politics is war without bloodshed while war is politics with bloodshed.

Хората винаги бяха твърдяли, че човек не може да избяга от съдбата си. Каквото и да направи, където и да отиде - тя винаги щеше да го застигне. Съдбата беше много неща - наказание, дар, проклятие или радост. Докато стоеше в стаята си и гледаше тавана Даниел си мислеше точно за това - за съдбата и за това как тя влияе на всички около нас. И най-вече на нас. По това време преди година никога не би могъл да предположи, че баща му ще замине и ще му остави всичко, което притежава - включително и позицията си сред вълците. Младият и още неопитен Даниел се славеше със своя избухлив нрав и на моменти екстремен характер, което определено не му помагаше да циментира позициите си сред останалите на остров Егрет. на пръв поглед именно чернокосият изглеждаше като най-лошият избор, който старият Тъкър можеше да направи, но решението беше взето и Фортуна беше изиграла нашият млад герой като опитен покер играч казино. Истината беше, че самият той не се чувстваше готов да застане на мястото, което му беше оставено. Да си лидер означаваше толкова много неща, а младият вълк определено не знаеше и половината. До момента успяваше да закрепи нещата в много крехък баланс, но от няколко дни получаваше доклади, че има опити да се ловува в неговата територия, а всички знаеха, че като водач на Остров и на вълците той не можеше да го допусне. Това щеше да срути и без друго малкото морал, който беше успял да си изгради в това и без това шибано положение. Но истината беше, че не знаеше как да се справи със ситуацията. Цялата тази дипломатическа работа не беше за него. Да - можеше да манипулира хората с финес на кукловод, но понякога това нямаше да е достатъчно. Това беше сериозно нарушение и той трябваше да направи нещо. 
Със въздишка той се изправи тежко от леглото и се отправи към вратата. Чувстваше се в клетка - в тази стая и в собствената си глава. Трябваше да вземе малко въздух и тогава може би щеше да вземе правилното решение. Празни надежди,но какво са хората без тях? Разроши черната си коса и излезе на улицата. Навън времето беше приятно и много вълци бяха излезли по улицата за разходка. Усещаше погледи впити в себе си, докато самият той се опитваше да ги избегне. Да се скрие от всичко и от всички. За това бързо потъна в първата мрачна пресечка, която му се мерна пред очите. Вечерта хвърляше зловещо сияние в малката миришеща на боклуци уличка. Тогава го чу - писък, който можеше да смрази кръвта дори на голям мъж. Писък, който можеше да чуе дори и без да му се налага да използва развитият си слух. Той бързо хукна в посока на шума за да открие сцена, която накара вътрешностите му да се обърнат. Малката уличка между две сгради се беше превърнала в сцена за най-кървавата пиеса на която някога беше присъствал. Момичето или това което беше останало от него беше на земята - разкъсано и окървавено. Очевидно мъртво. Над него младият вълк видя две фигури. Едната очевидно изпитваше удоволствие от това, което се случваше докато другата го гледаше с безразличие.
- Нямате право да ловувате тук. - в гласа на младия вълк се отчетливо се чуваха нотки на ръмжене.

- Пълна трагедия. - Нат изсумтя недоволно, впивайки червения си злобен поглед в очите на дружката си. - И за какво по-точно ти беше да идваме на това задръстено място? Тук даже няма хора..
Недоволството в гласа му можеше да бъде доловена от километри. На този гнусен остров, където имаше само някакви диви създания, с които даже един помияр не можеше да се нахрани, нямаше какво да се прави, освен да се играят хазартни игри и да се пие алкохол, до докато черният ти дроб не се пръсне. Все неща, които до някаква степен привличаха Натаниъл, но не така, както човешкото месо го правеше.
- Защо просто не отидохме в човешкия свят? - продължи мрънкането си. - Всичко, което ще го откриеш тук, го има и там, че даже би било и по-полезно.
Червенокосият му придружител - приятел бе твърде силна дума, просто завъртя очи с досада, тотално игнорирайки думите на своя лидер, чиито недоволства просто се изгубиха в пространството, не отразени от никого. Защо изобщо се беше оставил да бъде воден от някого, той самият не знаеше. Но никога повече нямаше да повтори тази грешка, това бе сигурно.
Разбира се, реши да уважи молбата на червенокосия и да не минават през най-оживените и осветени улички, където всички зяпаха, съдеха, виждаха, чуваха. Уличките, по които винаги имаше живот, и макар и един бес никога да не бива дебнат от опасност, на Рей доста му се понрави това предложение. И без това не беше особено забавно всички погледи да са забити в тях - беше очевидно, че не са местни и че са различни. Смисъл, надали на това място е обичай чернокос мъж със снежнобяла кожа, покрита с черни петна, и кървавочервени искрящи очи, и червенокос малко по-млад господин, чийто зелени очи горяха, и с петсантиметрови нокти, да се размотават из тази земя. Реално Сикс не се интересуваше по никакъв начин кой го зяпа и кой какво смята - нямаше достатъчно разсъдък, за да планира тези неща, нито пък да им обръща внимание.
Вървяха по една не асфалтирана улица, в която лампите премигваха, а мъждукащата им светлина дори не стигаше, за да видиш на два метра пред себе си. Небето бе покрито с облаци, което пречеше на лунната светлина да освети града.
- Надясно.
- Не приемам заповеди! - Натаниъл изсъска, след което напук пое наляво. Другият бес просто смирено повдигна рамене и последва лидера си. След няколко спокойни крачки, Нат успя да забележи силует в тъмното. Примига и успя да фокусира младо русокосо момиче, което гледаше уплашено.
- Помогнете ми.. изгубих се..
Нат просто скръсти ръце пред гърдите си и повдигна рамене безразлично, а другият бес облиза устни.
- Помияр. - извъртя очи с досада Рей. - Да не мислиш да ядеш и нея?
Преди да има време да отговори, вече се беше спуснал към наивното момиче и разкъсваше врата и. Устните му бяха покрити с алената кръв на невинното момиче. Рей бе зает да гледа с отвращение и някакво студено безразличие, затова не бе забелязал някакъв младеж, който бе дошъл отнякъде.
- Нямате право да ловувате тук.
Той леко изръмжа, явно опитващ се да покаже кой доминира тук, което накара Нат да се ухили, разкривайки белите си остри кучешки зъби.
- И защо? Ще ни разкъсаш ли? - избухна в злобен смях, след което спря погледа си върху сериозните очи на непознатия. - И какво ще искаш в замяна на това наше благо?
Реално не му пукаше за цената особено много - щеше да се измъкне, и без това той не правеше подобни неща. Всякакво животинско месо го отвращаваше, би предпочел да умре от глад пред това да разкъса същество, което не е човек. Вероятно щеше да жертва живота на приятеля си и да иде да пие някакъв скъп човешки алкохол в някой от баровете, търсейки си плячка. Пък дано успееше да си намери.